Разцъфвам пак от твойта топлина,
по-хубава, по-нежна съм сега
и цвят съм, докоснат от пролетната синева
и ярко и уханно за теб припламвам в утринта.
Политам пак към твоята ръка,
и друга съм, различна съм сега
и птица съм, щастлива съм в твойте небеса
и приютявам в тебе своите крила.
Понасям се копнежно пак към твоята душа,
ефирна съм, омайна съм сега,
посрещам и дарявам те със нежността
и себе си за тебе няма да щадя!
© Боби All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
