Jun 2, 2010, 12:18 PM

Напук

  Poetry » Other
1.9K 0 18

Смятам днес да сложа малка черна рокля,

не за друго, просто ми отива,

да скрия тая болка по-дълбоко

и да се преструвам на щастлива...

Смятам да обуя онези сандали,

с високия ток, пък съм и златокоса,

да съм секси и малко скандална,

и дяволче скрито да нося...

Смятам да сложа оная малка черна рокля,

която да скрива от всички умората,

да се усмихна после толкова чаровно,

напук на всичко... на света  и хората...

 

 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...