Напълно непознат
Познавах, сякаш преди век,
един достоен, благ човек.
Повярвах в него безрезервно
и влюбих се неимоверно.
Безмерна беше любовта –
като в бленувана мечта.
Животът стана пълноценен,
а любовта – подарък ценен.
Ала настъпи лош обрат
и завъртя ни в кръговрат.
След хаотична въртележка
раздялата бе нечовешка.
Две сърца от гърди изтръгнати
две ями оставиха вдлъбнати.
Две души от болка разкъсани
две струни оставиха скъсани.
Занизаха се дни и нощи мудно,
мъчително бавно и адски трудно.
Съумяхме с думи да се накажем,
че няма вече какво да си кажем.
Веднъж, случайно, както си вървях,
любимото лице пред мен съзрях.
Сърце подскочи, но както се боях,
видях отместен поглед... И проумях,
че постепенно от скъпоценен дар,
на едно сърце единствен господар,
превърнала се бях в музеен експонат –
човек невидим и напълно непознат.
Веси_Еси (Еси)
© Еси All rights reserved.
