14.11.2016 г., 11:54 ч.

Напълно непознат 

  Поезия » Любовна
1201 6 29

Познавах, сякаш преди век,

един достоен, благ човек.

Повярвах в него безрезервно

и влюбих се неимоверно.

 

Безмерна беше любовта –

като в бленувана мечта.

Животът стана пълноценен,

а любовта – подарък ценен.

 

Ала настъпи лош обрат

и завъртя ни в кръговрат.

След хаотична въртележка

раздялата бе нечовешка.

 

Две сърца от гърди изтръгнати

две ями оставиха вдлъбнати.

Две души от болка разкъсани

две струни оставиха скъсани.

 

Занизаха се дни и нощи мудно,

мъчително бавно и адски трудно.

Съумяхме с думи да се накажем,

че няма вече какво да си кажем.

 

Веднъж, случайно, както си вървях,

любимото лице пред мен съзрях.

Сърце подскочи, но както се боях,

видях отместен поглед... И проумях,

 

че постепенно от скъпоценен дар,

на едно сърце единствен господар,

превърнала се бях в музеен експонат –

човек невидим и напълно непознат.

 

Веси_Еси (Еси)

 

 

© Еси Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, Елена!
  • Много добро !Бравоо
  • Благодаря, Мария!
  • Добре пресъздадено положение.Тъжно ми е за това "отмъщение"! Дано да напишеш от"ново добро стихотворение! Да имаш красиво вълнение!
  • Радвам се, че се отби и хареса, Симеон! Благодаря ти!
  • Тъжно, но прекрасно сътворено!
  • Благодаря ти, Христо! Случва се понякога.
  • Насълзиха ми се очите Еси.. страхотно .. как нещо за минутка прочетено може така носталгично да разклати душата на човек..
  • Много ти благодаря, Йонче!
  • Браво Веси много е хубаво.
  • Радвам се, че ти е харесало, Вальо! Благодаря ти!
  • Много хубаво стихотворение!
  • Благодаря ти от сърце, Лили!
  • Брависимо!!!
  • Благодаря ти, Йонче! Хубава неделя!
  • Еси много ми хареса. Поздравления
  • Благодаря, Влади!
  • Жалко е, че понякога в живота на човек се случва така, онзи единствения, с когото си делил сол и хляб, да се превърне в съвършено непознат! Красиво стихотворение, поздравления!
  • Благодаря ви, скъпи приятели, че наминахте, коментирахте и оценихте! Поздрави на всички!
  • Нашето огледало е погледът на любимият човек. То ни прави щастливи или нещастни.
    Почувствах болката.Поздравления!
  • Искрено си споделила, Еси. Трогваш...
  • Поздрав, Еси! Усмихвай се, въпреки всичко!
  • Тъжно, но добре подредено, като творба!
    Харесах и оценявам, Еси! Поздрави!!
  • Тъжна история! Не е бил твоя човек!Много ми хареса стихото! Поздрави!
  • Никога няма да разбера как работи това. Съжалявам... Много хубаво е описано... и пълно.
  • Еха все едно себеси видях и го съпреживях!!!Поклон!!!ДОКОСНА МЕ!!!Поздрави!!!Еси!!!
  • "Веднъж, случайно, както си вървях,
    любимото лице пред мен съзрях.
    Сърце подскочи, но както се боях,
    видях отместен поглед...
    превърнала се бях в музеен експонат..."

    Всеки от нас е преживявал това голямо разочарование и болка, но трябва да се държим,
    най-малкото защото истинската любов не би могла да постъпи така.
    Поздрав за хубавия стих, Еси!
  • Тъжна и болезнена е любовта понякога,за съжаление.Поздрав за стиха!
  • Така се получава в живота. Забравяме преживяното и се разминаваме, като непознати. Харесах!
Предложения
: ??:??