Наречи вечността ми сън...

Аз не съм като теб.

Моите сънища се сбъдват.

Дали под това небе или друго -

нищо в тази вселена не ми е чуждо.

С двете си ръце ги създадох -

световете, за които всеки би мечтал.

С любов ги отгледах, помагах им,

когато беше нужно; та нали са ми деца...;

подкрепях ги дори когато знаех,

че грешат; оставих сами да извървят

пътя си за да разберат

кое наистина важно е за тях;

***

Аз не съм като теб.

Но не съм и по-различна.

Просто не сме от един свят.

Ако се опитам да те разбера,

същото ще сториш ли? Помисли.

Ще чуя отговора ти, когато

заспиш.

*

Когато съм на кръстопът,

когато душата ми кърви,

поглеждам към звездите,

за да си спомня кой ги сътвори;

*

Не искаш да си като мен.

По неволя е безсмъртието ми.

Да знаеш, че никога няма да

настъпи онзи ден, в който

от обвивката ще си освободен -

кажи ми, тази съдба не е ли по-страшна?

*

Аз не съм като теб.

Не живея в мечтите недостижими.

Ще ме приемеш ли, знаейки,

че ще надживея всички ви?

*

Не съм като теб.

Моите сънища се сбъдват.

Дали в човешко тяло родена,

или в родната ми земя -

аз съм художника на тази Вселена.