Нарекох го... Да ми бъде обич
Лазаре,
аз съм по-различна
от другите.
Аз те обичам.
Винаги... в два след полунощ,
когато е в цикъл
дяволът - бесува
крещи и
преобръща небето.
В будните нощи
не ми дава покой,
да ти сторя бяла магия.
За обич.
Всяка нощ...
увивам надеждите -
стягам възлите
и чакам да... съмне.
Два е! Точно два.
Излъгах го.
Дяволът спи. А аз
те наричам... за себе си.
Бъди ми явност!
Пулса на ръцете ми бъди!
Кръвта ми в вените -
жарава.
Пий!
До дъно пий!
Където и да си,
дай ми знак - душата ти
сама ще я позная.
Орлица съм
с тръни във сърцето -
Очите и... в твоите нозе.
Нали към мене тичат?
Наричам те! За мен да си!
За моя обич - утре!
Треперят устни и ръце.
Лазаре, ела!
Безумна съм. И грешна съм.
И много свята.
От никого не крия.
Не ме питай!
Залюлей ме, покори ме!
В тайнство те нарекох -
да ми бъдеш Рая!
Дяволът ли?
Още спи!
Проклета да съм...
ако го събудя!
© Веска Алексиева All rights reserved.
