Нарисувай за мен тишината,
така нежна, така вълшебна.
Спри времето! В шепи вземи светлината!
Така любовна, така желана…
Нарисувай, нарисувай ми самотата,
така мълчалива, така невинна!
Бягаща от всяка нечестивост и злина,
чиста изпълнена с доброта.
Нарисувай за мене любовта,
любовта, любовта която отдавна в мен е отлетяла…
Нарисувай времето - лястовица бяла
в кръг от светлината - любов!
Нарисувай в мен душата,
обвита в студ и тъмнина.
Запали искрица в копнежа
от малкото кътче на живота…
Нарисувай…!
Милан Милев
13.12.2013
© Милан Милев All rights reserved.