Jun 27, 2008, 3:23 PM

Нарисувана птичка

  Poetry
826 0 4
От пречупените залези
в зеници от стъкло
и слепите пориви
на синьото сляпо око е
нарисувана с огнени моливи
върху нива с просо,
малка птичка
със счупено бяло крило.

Без да знае, че графика е сива
върху този пъстър свят,
опита се да излети насила
към изгрева, от полети облят.

Нямаше кой да й каже,
че с едно крило унило,
другите виждат живота й
като напразно петно изгнило.
Всяка сутрин, щом пукнеше зора,
тя вярваше до вечерта, че ще
успее да разпери своите крила.
И тъй с надежда във душата тя умря,
без да знае, че за чуждите две крила
нейният полет е безнадеждна игра.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Свобода All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...