Наръч Лято
Посред буря дойде -
с вълчето под прага ръмжене,
сърцето - превъртяно резе,
ужасено, се спъна във мене.
Бях просто врата,
шамаросала тежко Душата,
в средата - сълза,
обърната лупа в гърба на Съдбата
А време бе за розитба,
суграшица, но не, а градушка,
вените ми - хладна изба,
гъсто вино втечнили до шушка.
През сълзата се вмъкна
(гледецът продажен до капка)
наръч Лято ми стъкна,
Светулка – осветявах ти мрака.
Още мълча, за бурите хищни у мен
Газят ботуши в душата всеки ден
Цветни са дните когато съм в плен
Само до тебе, горяща до тлен.
Рене
© Ренета Първанова All rights reserved.
