Помниш ли, беше наша есен -
аз, с желания на есенна жена,
бях приспала младите си песни -
ангелите само правят чудеса!
А, есента с очи на зрели дюли
и стъпки уморени от мечти,
още ми миришише на лято -
топлотата си, не иска да приспи!
Наметна ме желание през рамо
в песнопение за истинска любов,
а есента ми те прегърна с тяло -
уморена коленичи, като роб. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up