Aug 29, 2007, 12:00 PM

Нашата хубава страна

  Poetry
840 0 3
В нашата хубава страна има не една планина.
Но природата е замърсена. Няма и гора! Езерата
мръсни са, тревата изгоряла и вместо тишина
там се вдига врява! Реките много и от
фабрики са пълни с разни препарати! Рибата
умира и от всякъде в реката канализация
извира! Пътищата са разбити, а в селата нямат ток
и за климатици!

За политиката ни нямам думи! Хора безработни,
изоставени деца, възрастните тънат в
мизерия и нищета! Младежта ни деградира и
всеки пети се дрогира! Всеки с проблеми, а
политиците ни са с пачките големи!

Образованието пропада! Зимата в училише
е зверски студ, след април не може да се
диша. Класните стаи са ужасни. Няма една
карта със света - ходим без желание, в тая
мизерия си е изтезание!

Работата е сериозна, но всеки гледа своя джоб.
Влизаме в Европа, а нямаме хляб да дадем на
гладното сираче пред блока! Това е нашата
страна! Няма друга такава в света. Безделници сме,
но сме европейци вече, не ни оправиха за 200 дни,
но карай да върви, нали сме българи юнаци и както е
навсякъде по света, ще се оправим някой ден!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любослава Банова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...