Нашата любов побеждава всичко...

Нашата любов побеждава всичко...

„Любовта е дълготърпелива,
 благодатна,
любовта не завижда,
не се превъзнася,

 не се гордее, 

не безчинства, 

не дири своето, 

                                                             не се сърди,  

зло не мисли, 

на неправдата не се радва, 

а се радва на истината; 

всичко извинява,

на всичко вярва,

 на всичко се надява, 

                                                      всичко претърпява,
                                                  Любовта никога не отпада...”*

Помниш ли го?!
            Аз го помня!

Беше  трудно, не беше лесно...

 Да кажем и да правим всичко за нея...

Пониш ли го?!

                 Аз го помня!

 Беше  трудно, не беше лесно...

Но няма значение, щом сме заедно в нея...

                                                                                                             Пониш ли го?!

                   Аз го помня!

Беше  трудно, не беше лесно...

Но щом се обичаме случва се, любов моя...

И сега, когото ти си до мене,

но и когато разделени сме неразделни:

Благодаря ти за моментите, които преживяхме,

за тези, които изживяваме и за  тези които ще изживяваме...!

И сега когато се гледаме в очите,
и слепи сплитаме душите си в една...
Мислим си мисли дошли от нашето сърце:
Няма загубено време, то е наше, но мигове загубени има...!

И не бива повече да го позволяме!!!

Вечноста не е наша, ако не се обичаме...

А за влюбениете, които се обичат и за Бога

няма нищо нередно и незаконно в това нещо любовта...!!!

Вече сме решили да бъдем заедно!

Дори да трябва да направим всичко!

                                                                  Дори да трябва изживеем цялата болка!
                                           Дори да останем без нищо, всичко имаме в любовта!

И сега аз ти обещавам, хванала ръката ти:

Никога да не спре водопада, ще те обичам винаги...!

Толкова дни съм те чакала, толкова нощи съм се молила...

Изгрева гледа ме, залеза напътства ме, дават ми прегръдка...

И сега, когато си пред мене, във мене и зад мене
не мога да повярвам,че са случва, но трепетите
истина са, както и въздишките, всичките чувства...!
Сега чак откривам как съм копнеела за твоята прегръдка!...

И как съм искала да целувам устните ти във сърцето

и чак сега усещам колко са пленителни и опианяващи...

Толкова много вдъхновение вдъхновява любовта ми!

Любовта ми към тебе, нашата любов е вълшебство вечно...!

                                          Не мога да ти дам небето, но ще живеем на него винаги!

 Не мога да ти дам и слънцето, но ще те кача на лъчите му!

 Не мога да ти дам вселената, но ти давам животите си!

 Давам ти също и сърцето, там  нагоре е свободата му!

За всички останали може да е забранена любовта ни,

но това, което е от значение е че сме обединени винаги!!!

Във всяка емоция и във всеки факт, живееме и сбъдваме го...

И знаем дълбоко, че нашата любов побеждава всичко...!!!

Помниш ли го?!
             Аз го помня!
Беше  трудно, не беше лесно...
Да кажем и да правим всичко за нея...

Пониш ли го?!

                Аз го помня!

Беше  трудно, не беше лесно...

Но няма значение, щом сме заедно в нея...

                                                                                                                                                                                                          Помниш ли го?!

                   Аз го помня!

                                                                                         Беше  трудно, не беше лесно...
                                                                       Но щом се обичаме случва се, любов моя...

 За някои други, може би няма смисъл и е лудо,

 но ти го разбираш, разбираш всичко, любов моя...!

Ние разбираме какво казваме и какво правиме...!
                                  И нашата любов побеждава всичко...!!!

Бел.на автора:*- ап.Павел в 1-во Послание до Коринтяните, 13-та глава