Jul 26, 2007, 3:02 PM

Нашата нощ

  Poetry
1.6K 0 40

Тъмната стая... леглото за двама,     
нощ красива и пълна с мечти,
в нея щастливи... и тъжни се галим,
обич и страст във очите блести.


Нашата нощ, тъй мечтана и чакана,
в разкази, стихове имам дори,
в нея танцува вълшебно стенание,
глътчици нежност сред любовни искри.


Нашата нощ... като миг, ала истинска,
в нея дари ми ти тяло, душа,
аз се прекланям пред тебе – Любимата,
с огъня нов Любовта ми изгря.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Костов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...