Нашивки вместо...
Разкъсах дните в епилози.
И купих си обувките
с токове
като на мама,
когато ходеше по барове -
преди да стане „мамо"
и татко да си тръгне
със смеха й.
Научих се да давам
без да взимам.
(дори и Той не ме отучи)
Усмивките напълних със изкуство.
И погледите разиграх
във обискираната голота
на пурпурното "утре".
Изгубих си сърцето за завръщане.
И днеска някак
трудно ми е всяко второ търсене.
И в припознаването.
И в намирането.
И в близкото... и в мнимото.
Бродирах им обичане.
И пулс.
Разших ги от (не)усещане.
Поръбих ги.
Създадох им скала.
Аз.
Те.
Умишленост.
(и нулата е най-високата ми степен)
Добавих им цветя,
за да разберат какво им липсва.
Разказах им...
Не всеки изход
е повод за намиране.
Белязах.
Прогорих.
Избелих.
За да си приличаме.
Нарисувах
минало,
което да ги иска.
За себе си
сварих кафе
и почнах да ги шия.
Отляво.
Дясно.
Вместо... дишане.
Инкрустирах им премигване.
Шлифовах.
Спечелих ги
във хвърляне
на зарове.
На седмото... умиране.
В една безименност
(във себе си)
се случих.
И купих си обувките
с токове
като на мама,
когато ходеше по барове -
преди да стане „мамо"
и татко да си тръгне
със смеха й.
Научих се да давам
без да взимам.
(дори и Той не ме отучи)
Усмивките напълних със изкуство.
И погледите разиграх
във обискираната голота
на пурпурното "утре".
Изгубих си сърцето за завръщане.
И днеска някак
трудно ми е всяко второ търсене.
И в припознаването.
И в намирането.
И в близкото... и в мнимото.
Бродирах им обичане.
И пулс.
Разших ги от (не)усещане.
Поръбих ги.
Създадох им скала.
Аз.
Те.
Умишленост.
(и нулата е най-високата ми степен)
Добавих им цветя,
за да разберат какво им липсва.
Разказах им...
Не всеки изход
е повод за намиране.
Белязах.
Прогорих.
Избелих.
За да си приличаме.
Нарисувах
минало,
което да ги иска.
За себе си
сварих кафе
и почнах да ги шия.
Отляво.
Дясно.
Вместо... дишане.
Инкрустирах им премигване.
Шлифовах.
Спечелих ги
във хвърляне
на зарове.
На седмото... умиране.
В една безименност
(във себе си)
се случих.
© Киара All rights reserved.
