Mar 23, 2008, 9:31 PM
Нашивки вместо...
Разкъсах дните в епилози.
И купих си обувките
с токове
като на мама,
когато ходеше по барове -
преди да стане „мамо"
и татко да си тръгне
със смеха й.
Научих се да давам
без да взимам.
(дори и Той не ме отучи)
Усмивките напълних със изкуство.
И погледите разиграх
във обискираната голота
на пурпурното "утре".
Изгубих си сърцето за завръщане.
И днеска някак
трудно ми е всяко второ търсене.
И в припознаването.
И в намирането.
И в близкото... и в мнимото.
Бродирах им обичане.
И пулс.
Разших ги от (не)усещане.
Поръбих ги.
Създадох им скала.
Аз.
Те.
Умишленост.
(и нулата е най-високата ми степен)
Добавих им цветя,
за да разберат какво им липсва.
Разказах им...
Не всеки изход
е повод за намиране.
Белязах.
Прогорих.
Избелих.
За да си приличаме.
Нарисувах
минало,
което да ги иска.
За себе си
сварих кафе
и почнах да ги шия.
Отляво.
Дясно.
Вместо... дишане.
Инкрустирах им премигване.
Шлифовах.
Спечелих ги
във хвърляне
на зарове.
На седмото... умиране.
В една безименност
(във себе си)
се случих.
И купих си обувките
с токове
като на мама,
когато ходеше по барове -
преди да стане „мамо"
и татко да си тръгне
със смеха й.
Научих се да давам
без да взимам.
(дори и Той не ме отучи)
Усмивките напълних със изкуство.
И погледите разиграх
във обискираната голота
на пурпурното "утре".
Изгубих си сърцето за завръщане.
И днеска някак
трудно ми е всяко второ търсене.
И в припознаването.
И в намирането.
И в близкото... и в мнимото.
Бродирах им обичане.
И пулс.
Разших ги от (не)усещане.
Поръбих ги.
Създадох им скала.
Аз.
Те.
Умишленост.
(и нулата е най-високата ми степен)
Добавих им цветя,
за да разберат какво им липсва.
Разказах им...
Не всеки изход
е повод за намиране.
Белязах.
Прогорих.
Избелих.
За да си приличаме.
Нарисувах
минало,
което да ги иска.
За себе си
сварих кафе
и почнах да ги шия.
Отляво.
Дясно.
Вместо... дишане.
Инкрустирах им премигване.
Шлифовах.
Спечелих ги
във хвърляне
на зарове.
На седмото... умиране.
В една безименност
(във себе си)
се случих.
© Киара All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Покланям ти се!!!
-
Браво!
Стихът ти ме замисли!!! -
Така ме разбуди този стих! Подейства ми, като ударна доза силно кафе, чудесна си!
-
Ти си!
Не мога да пропусна! -
...и...
тихо!!!
Поздрав! -
Събрах се бе, кака, събрах се... ама трудно. От шизофренията ше да е, или просто стихото е толкова голямо, колкото се опитах да кажа малко по-долу! Демек - много, ама много/повторението е... мамицата му на знанието - или нещо друго май беше
/!!! Тоя път поздравите са за всички, отбили се тук/защото има защо!/! -
Разпиля ме по цялата координатна система - квадрантите на образността, смисъла, архитектониката и изказа! Събрах се в центъра, в абсолютната ти стойност - в нулата, наречена: "ПОЕЗИЯ"!
AVE -
Създаваш!
-
Пишеш прекрасно!Всеки път ти се възхищавам!Много ти се радвам на това,което пишеш-несравнимо е!Искрени поздрави!
-
,,Белязах.
Прогорих.
Избелих.
За да си приличаме.''
!!! -
"Добавих им цветя,
за да разберат какво им липсва."
Достатъчно!!!
Поздрав от мен! -
само заради този стих влязох ...!!!...и изчезвам
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Р.Р:Смилков,ще взема така да свикна-по два коментара под стих,а после като стана лакома и не мога да се побера в Аз-а си от гордост, и се превърна в Нарцис-ти ще си виновен
Благодаря ти много