Sep 8, 2013, 5:40 PM

Нашият План

  Poetry » Love
1K 0 1

Един ден ще си спомниш за мене,

но моля те, нека с "добро",

ще знаеш, че имаше време,

когато всичко бе просто любов.

 

Усмивка ще стрелне лицето ти бледо,

ще капне сълза от очите ти знам,

защото вътре, сърцето горещо

ще помни още страстния плам.

 

А бяхме млади и адски наивни,

лудост и жар царяха във нас

и дните един по един си броихме,

да бъдем "в едно" бе нашият План.

 

Изтрий си сълзите и пак усмихни се,

и знай, че някъде... Там,

Любов гореща все още седи си,

за Теб, за Мен... за нашия План!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Христо Петров All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...