... Нашият таен сигнал...
Цялата пентаграма,
разпръснах я във въздуха,
а може би... беше ти,
когато въздъхна;
и аз те вдишах,
и усетих нотите ти,
всичките ти знаци...
и накара ме да полетя...
Не можех да се спра,
не мога да не те обичам,
а ти просто не можа
и не можеш да ме спреш,
не можеш да не ме привикаш,
да ти шепна, да ми пееш
и гласът ти ме приканва
във твоите нежни обятия
страстни и вечни...
И с тези сладки целувки,
чувствени като коприна,
сливайки се с моите...
И с тази красива одежда,
с която ме обличаш
и събличаш...
всеки миг мечтая...
И мечтаейки е, когато
чувствам нещо
топло и светло в себе си;
нещо чисто и истинско
една душа в твоята...;
дълбоко и пречистващо,
което със затворени очи
ме кара да проглеждам...
и да осезавам теб...
Тази твоя прекрасна усмивка,
която, плачейки, се смее,
и със палав поглед ми казва:
"Без капка страх целуни ме,
защото и аз искам да те целуна...
но всяка точица и многоточие
целувай и все така рисувай ме...
в любов превръщай ме...
Пробудени да правим любов...
придавайки ухание, смисъл
и цветове на живота...
за свободата хващайки се...
всеки път и винаги...
там, където и навсякъде
портата ни... отваряйки се,
е готова да приеме
в дома си още и още любов
и за нея да се бори
обичаща...
И така влюбена заспивам,
в твоя сън приспана;
и обичана се събуждам
в утрото и си казвам...
"Какъв красив сън сънувах...
но в това мигновение
ти целуваш ми душата, ти
в прекрасна реалност
и тогава откривам
в ласката ти – бяла роза...
и я галя, обхождам
присъствието ти...
И взимам я в ръцете си,
а ти засаждаш я в сърцето ми
и розата ни се усмихва хитро,
признавайки на вечността,
треперейки смело и шепотно,
че е нашият таен сигнал...!
© Лили Вълчева All rights reserved.
