Оставете ме тука, на пътя,
отвлекли сте неподходящата!
Аз само живота на шейха ще мътя,
ще съм пукнатина в изяществото.
Какво сте ме вързали, хапя,
дращя и мога да ритам.
Казвам ви - неподходяща!
Няма какво да опитвам.
Злато ли? Лукс? За какво са
на момиче, тръпнещо жадно
за мъж, който силно обича
и ще следва вярна безпощадно.
Минаха много луни,
докато кервана пристигне.
Тя беше намерила изхода
и знаеше - няма да мигне.
..............
Шейхът дълго гледа хубавото й лице.
Вие не сте хора, а говеда.
Исках жива да е, а тя не е !
© Ниела Вон All rights reserved.