Снежно,
театрално
роболепно
асинхронизиране в
хаос от възприятия,
ограбващо сетивата ти.
Тихо,
нереално,
експанзивно
овчедушие пред
болката от избора,
разлагаща душата ми.
А можехме да полетим,
тегобите да разпилеем
и совите да приютим,
мечтите си да слеем...
ожесточено
търсещи
отминалото!
04.02.08.
Пловдив
Много сполучливо според мен,ХАРЕСАХ!
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
