Оставена от детство топлота
минава през живота и не чезне,
и закодирана е в личността,
и единица мярка за полезност.
То нищо не е дадено така,
без смисъл по житейската пътека,
дарил ти Бог семейство, но ръка
ти трябва да подаваш на човека.
Не е напусто този кръговрат,
когато си призван за добротата
и по-издигнат ли си в този свят,
по-трудни цели имаш на Земята.
Аделина Колева
© Аделина Колева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
