На този свят съм вероятно гост.
И гост на другия ще бъда.
Отдавна мъчи ме един въпрос –
за нас какво е най-присъщо?
Дали сме сянката на орех,
която ляга тежка денем?
Порой светулков ли е зноят,
та цяла нощ от страсти стенем?
Дали реката ни ревнува
от зелената трева на хълма
и миг преди да се сбогува,
в очите ни дъждецът хълта? ...