Настояще
На Георги Давидов
Това ли бе моята нива,
в която посявах мечти,
а после плода наспорил
със толкова радост обирах?
Сега тя е тъжна могила.
Това ли бе моята лодка,
с която, премръзнал и млад,
в най-лудите вихри без страх
на воля морето преброждах?
Сега тя е дрипа на просяк.
Това ли бе моята песен,
с която, преситен и весел,
пиян от възторг и от смях
разлюбвах неземни принцеси?
Сега тя е плач на несретник.
Съдбата ми - бод подир бод -
плете усмирителна риза.
Това ли бе моят живот?
И кой ли така ме ориса?
Плете усмирителна риза
съдбата ми - бод подир бод.
© Ангел Веселинов All rights reserved.
