Настроение
(по Александър Галич)
Взех аз литър първак, ама тихо,
да не чуят жената и другите
и се изнизах полека към "Психо"-то,
да се видя с братовчеда си, лудия...
Всеки би искал живот, като там:
Кеф ти лягай спи, кеф ти пей си сам!
Дадено за цял живот настроение
и от Обичане и от Забвение...
Братовчедът, по халат, в фоайето,
се сърди, че съм закъснял:
- Хайде, отваряй по-бързо шишето!
Нещо много съм ожаднял!
Лудите имат трудотерапия:
Шизофрениците правят венци.
Параноиците и просто нервните
шият гоблени с цветни конци...
И ето, само след първата глътка,
братовчедът изпада в агресия:
- Главния лекар ще удуша като хрътка
и цялата санитарна процесия!
Да си оправя мизерната пенсия,
в града не ме пускат, братовчеде, легално!
Дето треперя, не е от деменция -
имам си там и една нелегална...
По походката, виж, си приличаме
и по мутрите май сме еднакви...
И в килера се той преоблича
и разменя халата за яке...
Шляпам чехли, отивам при лудите.
Тишина има там и спокойствие.
Вие сигурно безкрайно се чудите:
- Що за чешит?! Какво удоволствие?!
Всеки би искал живот, като там -
кеф ти - лягай спи, кеф ти - пей си сам!
Дадено за цял живот настроение
и от Обичане и от Забвение...
© Красимир Дяков All rights reserved.
