Там - в тунела на моето страдание,
събличам всичките си мисли.
Не ме гледай, че плача - весела съм.
Опустоших душата си.
На дъното на своето мълчание
оставям всички хрипове.
Не искам да те задушават нощем,
ако те погаля в съня ти.
И не знам накъде съм тръгнала,
солени са очите ми...
Дълъг ли е тунелът на самотата,
или на любовта плитко дъното...