Насън
Ще затворя очи и в съня си към тебе ще тръгна
през гори тишина и пустини от сълзи пресъхнали...
Ще преплувам морета от спомени, в теб за да върна
онзи допир забравена нежност на устните търсещи...
Ще премина през огън от болка и думи трънливи...
Ще летя сред мъгли от съмнения, ревностен дъжд...
Любовта ми към теб ще ми дава надежда и сили...
Цяла вечност копнея да видя теб още веднъж!...
И когато в съня ти пристъпя смутена и плаха,
само тихата нощ ще ни бъде свидетел и съдник...
Ще ти кажа със поглед смълчан колко дълго те чаках
и след миг ще потъна в скръбта на зениците тъмни...
Ще докосна лицето ти с цялата обич, която
във сърцето си само за теб съм до днес съхранила...
Ще погалиш косите, ухаещи още на лятото,
във което в прегръдките твои намерих закрила...
Ще угаснат звездите, и облак луната ще скрие...
Ще докоснем ръцете си, търсещи се в тъмнината...
И от целия свят ще останем единствено ние
и най-силното чувство, което живее в сърцата.
... Докато не нахлуят лъчите на слънцето в стаята
и прекъсне магията с крясък часовников звън...
Ще отворим очите си, тъжно за да осъзнаят,
че били сме щастливи, но само...
но само насън.
© Павлина Соколова All rights reserved.
