тюркоаз (Мариола Томова) тюркоаз (Мариола Томова)
3 940
Apr 18, 2008, 7:20 AM

Насъщно присъствие

  Poetry » Civic
747 0 9
Има и такива пътища тревожни
за човека - пъклени, безбожни...
Има и такива дни валежни -
от празници и чувства нежни...
Дни... човеконенавистни,
зеещи, вътреутробно-пастни...
И благоговение между пръстите,
рукнало по водата, от пръските...
Блянове от семе покълнали,
с жалостна пепел изхвръкнали...
И зародишно поемат по вятъра
или по коридори, мятат се...
Те не знаят още за славея
или за ненужно тщеславие...
Има и такива пътища...
Другопланетно бъдеще...
И съдба с неумолимо присъствие,
пееща с утеха и милост за насъщния.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мариола Томова All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0