Насъщно присъствие
за човека - пъклени, безбожни...
Има и такива дни валежни -
от празници и чувства нежни...
Дни... човеконенавистни,
зеещи, вътреутробно-пастни...
И благоговение между пръстите,
рукнало по водата, от пръските...
Блянове от семе покълнали,
с жалостна пепел изхвръкнали...
И зародишно поемат по вятъра
или по коридори, мятат се...
Те не знаят още за славея
или за ненужно тщеславие...
Има и такива пътища...
Другопланетно бъдеще...
И съдба с неумолимо присъствие,
пееща с утеха и милост за насъщния.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени