18.04.2008 г., 7:20

Насъщно присъствие

741 0 9
Има и такива пътища тревожни
за човека - пъклени, безбожни...
Има и такива дни валежни -
от празници и чувства нежни...
Дни... човеконенавистни,
зеещи, вътреутробно-пастни...
И благоговение между пръстите,
рукнало по водата, от пръските...
Блянове от семе покълнали,
с жалостна пепел изхвръкнали...
И зародишно поемат по вятъра
или по коридори, мятат се...
Те не знаят още за славея
или за ненужно тщеславие...
Има и такива пътища...
Другопланетно бъдеще...
И съдба с неумолимо присъствие,
пееща с утеха и милост за насъщния.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мариола Томова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...