May 9, 2019, 11:26 PM

Натравяне

747 0 0

Птиците западат рязко към земята
Последни викове се чуват из перата
Оглушава някога тъй пъстър наший свят
Губи свойта прелест, звук и цвят.

 

Тишината стане изток запад,
А телата падат като град.
Пълен ад настанал е в света
Хаосът свой е във разцвета.

 

Тъжен вятър свири на цигулка
Сякаш в гробище минава булка.
Нищо нито пръст помръдва.
Сякаш цялата природа – мъртва.

 

В тоз момент приливът помита всичко,
И остава нещо единствено едничко.
Самота и болка само завладяват.
И живота бързо те натравят.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никой Стефанов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...