Научи ме, Боже, да прощавам,
да се смиря и укротя,
да се приемам и да се раздавам
докато сметките си уредя!
Научи ме, Боже, да обичам
как с любов да бъда в свобода,
сърцето си да мога да обричам
дори да знам, че ме очаква самота!
Научи ме, Боже, да те чувам,
чрез Теб да мога да се извися
с надеждата, преди да отпътувам,
на себе си да мога да простя!
© Даниела Добрева All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
