Научи се да прощаваш
Сине мой, безкрайно свиден,
ти си умен, смел и силен,
но не знаеш, сине мой, прекрасен,
че ледът е зъл и е опасен.
Скове ли ти черен лед душата,
безверие обсебва ти крилата
и сърцето спира да пулсира,
без любов в агония умира.
Научи се, сине, да прощаваш,
да обичаш и да се раздаваш,
с добро на злото да отвръщаш,
черното в бяло да превръщаш.
Щом ледът в душата ти изчезне,
слънце светло в твоя ден ще влезне,
животът ще стане пак красив
и ще бъдеш, сине мой, щастлив.
Не забравяй, мили сине, винаги помни,
още в древни времена казали са мъдреци,
слънчева дъга след всеки дъжд блести,
вижда се с добро сърце и с добри очи,
не се предавай никога, все напред върви,
от цветовете на дъгата земен рай сбъдни.
© Кръстина Тодорова All rights reserved.
