Наведох глава и заплаках.
Плаках за теб...
Отчаяно като вълк виех и лазех без сила.
И се молех нещо в мен да спре, да си отида...
Молех Господ да ме прибере...
Такава болка... Чудех се дали ще оцелея...
Затварях, отварях очи...
и на тъмно и на светло стоях,
а там все ме чакаха двете зелени очи...
Протягах ръка с надежда да докосна лицето...
И я прибирах недокоснала, празна, без сила...
Ще се боря за тебе отново... ...