Наверно...
Оставих много листи неизписани,
в отминалите си щастливи времена...
Наверно с болка съм била орисана -
все с болката, все с листа бял и в самота.
Сънят отбягва нощем пак очите ми,
размива се и споменът за нежността...
Обидени отлитат и мечтите ми -
за кой ли път с разкървавените крила.
И думите от мене са отлитнали,
напразно мислите си искам да сбера.
Наверно приказките са измислени,
а ангелите имат свои небеса...
Наверно пак в заблуда... до поискване
се лута обичта сиротна и в тъга.
Но вярно е, че всичко е привикване,
ще оцелея... с обичта си към стиха.
2007г.
© Мая Санд All rights reserved.
