Навреме заваля
Голготата бе равна.
Като длан.
И камъните ѝ блестят.
Виновно гладки.
Сълзите на тълпата не горчат,
а не са и сладки.
Солта е майчина съдба.
Победа е ръцете да са чисти.
Без вода.
И са легенди бъдещите рани.
Навреме заваля.
До кост дъждът отмива
всякаква вина.
Светът си има нова ос.
Завърта се.
Около Кръста.
... а Голготата е равна. Като длан.
И трънният венец не е разцъфнал
След Пътя всеки има сан.
Предател или пък... възкръснал.
Жени Иванова
© Jasmin All rights reserved.
!!!
