Навярно
Навярно нявга съм обичал.
Съчинявал съм балади.
След някоя девойка тичал
и съм правил серенади.
Навярно в къщи съм стоял
обсебен, но отблъснат.
Физически, макар и цял,
отвсякъде разпръснат.
Навярно планове кроил
за бъдеще различно.
В душата болката стаил,
без да я взимам лично.
Навярно туй съм преживял,
погледнал съм напред.
Па май съм и останал цял,
изглеждам си наред.
Навярно няма да се върне
изминалото време,
във мъгла да ме обгърне.
То не, че ми и дреме!
Вече съм се примирил.
Всичко е елементарно.
Все пак, оставам си дебил
или мъдрец. Навярно!
© Георги Янков All rights reserved.
