Навярно е самотен....И пиян.....
Любов ли бе? Обичах, сляпо вярвах,
но тъй и не забравих, не простих,
през пропасти,понори път прокарвах,
сърцето си превърнах във тепих.
И битките житейски не сломиха,
до лудост непокорната душа.
Не бях за теб добра, послушна, тиха.
От обич ли е, знаех не греша....
Светкавици гръмовни изгориха,
основите в лъжовния ти дом.
И чувствата ти-мишки се покриха,
изгризвайки в сърцето ми погром.
И литнах над руините във здрача.
Прегърнах луд, прелитащ ураган.
Дочувам днес, палачът тихо плаче...
Навярно е самотен....И пиян.....
© Надежда Ангелова All rights reserved.
