Навярно искаш да се промениш,
да обичаш пак до изнемога,
а в душата си за миг поспри и виж,
гори ли още този огън.
Не знаеш ли, че ти си тук,
измамен от една представа
и не можеш да си вече друг,
щом намразил си любов да даваш.
Навярно искаш да се промениш,
да обичаш пак до изнемога,
а отвътре пагубно крещиш: -
Аз на всичко казах сбогом.
А не знаеш ли, че само ти,
можеш в бъдеще да си различен,
но на себе си сега прости
и отново истински ще заобичаш!
© Аз All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
