Навярно искаш да се промениш,
да обичаш пак до изнемога,
а в душата си за миг поспри и виж,
гори ли още този огън.
Не знаеш ли, че ти си тук,
измамен от една представа
и не можеш да си вече друг,
щом намразил си любов да даваш.
Навярно искаш да се промениш,
да обичаш пак до изнемога,
а отвътре пагубно крещиш: -
Аз на всичко казах сбогом.
А не знаеш ли, че само ти,
можеш в бъдеще да си различен,
но на себе си сега прости
и отново истински ще заобичаш!
© Аз All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
