Jan 13, 2012, 1:39 PM

Навярно ще си спомниш

  Poetry
648 0 0

Аз навярно ще съм от тези,
онези твойте кратички истории
за жени, окичени с копнежи,
и уж все още с друг тон за теб говорещи.
Навярно бях с мъжко име в телефона ти
и ме заведе на онези места,
мълчаливо тълпата прогонили.
И толкова да ме обичаше във пустошта!
И толкова там да ти бях единствена,
съчувстваща, усещаща, разбрала…
И толкова нощи и ти за мен да си си мислил,
когато ти кажа, че почти не съм спала.
Навярно свалях десетилетие
от годините, по мъжката гордост натрупани.
Очакваше навярно да съм се усетила
принцеса на тайните ти, през фетиши пречупени.
Навярно ще си спомниш, че когато те срещнах,
действах безразсъдно, както и сега.
Не ти ме направи, аз бях си гореща.
С безмоторни самолети от край време летя.
Навярно ще си спомниш – не мене обичаш,
а чуждото как присвоявам за свое,
но без да се вкопчвам. Доброволно при мен се отвличаше,
а аз откуп не исках. Нима те учудва, че все някога спрях да съм твоя?


11.01.2012г.
гр. Сопот

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Събина Брайчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...