Навярно те събудих?
В писмото, което ти пратих,
скрих свойта целувка. Откри ли я?
Потръпвайки, проплаках без глас…
Навярно те събудих? Исках
да разбереш колко много ми липсваш.
Една целувка пътува към тебе сега,
а твоята – знаеш ли колко ми липсва?!
На гарата съм…Чакам влака.
Но той така и не предполага, че
ме разделя с кратките красиви моменти,
които преживях със тебе...
И не знае колко много значат.
Не от съжаление съм тъжен…
Не съжалявам за това, което се случи…
Вече пътувам, но всичко остава,
променено – ти съществуваш -
не върху хартия само,
а жива – в моите мисли…
© Николай Стойчев All rights reserved.
