не!
Как да се откажа от мечтите,
как в небето без криле да полетя.
Не зная защо угаснаха здездите
и неусетно тъжни станаха очите.
Сама... в тъмнината пак вървя,
студено... от дъха на замръзналите им души,
и те са като мене -
безпътни, останали и те сами.
Да изкрещя не мога - вече нямам глас,
да заплача не искам - нали съм силна.
Затова сега се лутам в себе си затворена,
търся отговори в душата си оголена.
Как да се откажа от мечтите,
та нали са само те в мене цели.
Как в небето без криле да полетя,
нали ще падна на студената земя...
© Ивелина All rights reserved.
