потъвам
в изгледа
от небостъргач
и крещя
несвързаности
на света пред мен;
поглеждам
страха в очите:
забраних му
да докосва
сетивата мои,
да доближава
настръхналата ми кожа;
да разказва приказки
със съблазнителен шепот,
да повиква адреналина
в тази кървава битка;
забранявам
да издишваш
грешките си
във врата ми.
© Слънчоглед All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
