Не,аз не плача,..
Просто вятъра студен ме погали.
Може би чиста женска суета
огъня изгастнал в мен запали...
Аз не треперя сама в студа,
нима мислиш, че ми е студено?
Високо вдигната е моята глава,
добре, че не виждаш сърцето заледено.
Не, пред теб казвам, че нямам нужда от ничии ласки.
Гледам те ледено и вярваш на всяка моя дума...
Липсва ми обаче пламъка на очите ти прекрасен
и онемяла загубвам си всеки път ума...
Не, не ме поглеждай ти както преди.
Не ще ме видиш отново да заплача.
Все така студени и безжизнени са твоите очи,
а мен Ангел черен с маска бяла днес ме чака...
(Не, не плача...
Просто сълза от страх...)
© Александра Матеева All rights reserved.
