Не ме разбра. А как те исках.
Разхвърли бляна ми красив.
Прекърши вярата ми. Тънка нишка.
Не бе готов за мен, любов.
А сбъдването. Бе на метър.
Прелитнала над двама синева.
Не ме отпи. Не преоткри звездите.
И гасна в мрак. И тишина.
Прегърнах здрача. И линея.
Разсякох се на стонове. Без звук.
А ти си чужд. И еретично смеещ.
Тежко се сбогувах с този миг.
© Здравка Бонева All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
