Не ме разбра. А как те исках.
Разхвърли бляна ми красив.
Прекърши вярата ми. Тънка нишка.
Не бе готов за мен, любов.
А сбъдването. Бе на метър.
Прелитнала над двама синева.
Не ме отпи. Не преоткри звездите.
И гасна в мрак. И тишина.
Прегърнах здрача. И линея.
Разсякох се на стонове. Без звук.
А ти си чужд. И еретично смеещ.
Тежко се сбогувах с този миг.
© Здравка Бонева All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
