Не ме разбра. А как те исках.
Разхвърли бляна ми красив.
Прекърши вярата ми. Тънка нишка.
Не бе готов за мен, любов.
А сбъдването. Бе на метър.
Прелитнала над двама синева.
Не ме отпи. Не преоткри звездите.
И гасна в мрак. И тишина.
Прегърнах здрача. И линея.
Разсякох се на стонове. Без звук.
А ти си чужд. И еретично смеещ.
Тежко се сбогувах с този миг.
© Здравка Бонева All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
anonimapokrifoff
Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
