Oct 23, 2008, 9:27 PM

Не беше край, а нужда... 

  Poetry » Other
1741 0 39
Сърцето му се сви като пестник,

когато баба тихо си отиде...

Съвсем потъна в този ямурлук,

очите му се впериха в комина.

След време се потули във хамбара

с две свещи, малко хляб и стомна вино.

Прекърши се хатъра му... стократно

и знаеше, че няма да му мине.

Откакто онемя така говорят

зениците му... с някого отгоре.

Тоягата размахваше ядосано

с ръцете - заприличали на клони.

Сълзите бяха тихо разкаяние,

браздящи по лицето му утихнало.

И мира не му даде самотата,

отпиваше я тежко... като виното.

Дори не се опита да пристъпи

отново във прихлупената къща,

защото там стените му нашепваха,

че няма към кого да се завръща.

Погледна светлината за последно...

и нея угаси като ненужна.

И бе готов, отиде си при Нея.

Смъртта дори... не беше край, а нужда.

© Кремена Стоева All rights reserved.

Author has locked rating.
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Креми, върна ме назад в годините....и ...ме разплака!...нищо повече не мога да кажа.....боли!!
  • Просълзих се.Много силно!!!
  • Поздравления... страхотен финал!
  • Понякога няма какво да кажеш... !!!
  • очите ми се насълзиха.. наистина.. невероятно силно стихотворение!
  • Знаеш какво съм казвал винаги за поезията ти.Неземна!!!
  • колко свързани сме с хората, които обичаме...
    Прекрасно си го описала, Креми
    поздрав!
  • Не знам как се коментира такова разтърсващо стихотворение...И май не искам да го коментирам...Бих искала да те прегърна само.
  • Поздравления, Кремена!!!
    Силно, много силно.
    Много, много ми хареса, страхотен финал... и страшно истински стих!
    Прегръдка с благодарност!!!
  • Всяка клетка от този стих пулсира... Божествено стихотворение!
  • Смъртта дори... не беше край, а нужда.
    !!! Оставаш безмълвен след този край...
  • Върнах се, пак да го прочета и да помисля за...смъртта.
    Тя понякога е нужда, да продължим да живеем с любимите!
  • "Дори не се опита да пристъпи
    отново във прихлупената къща,
    защото там стените му нашепваха,
    че няма към кого да се завръща.
    Погледна светлината за последно...
    и нея угаси като ненужна.
    И бе готов, отиде си при Нея.
    Смъртта дори... не беше край, а нужда."

    Напомни ми за това как се чувстваше моят дядо, когато баба ми почина...
    Стихът ти е много силен, Кремена! Хареса ми и ме натъжи...
    Поздрави!
  • Ами....незабравимо стихотворение!!! Това е...
  • Дълбок поклон пред таланта ти - не е само разплакващ...
    И ти благодаря!
  • "Смъртта дори... не беше край, а нужда."
    Благодаря ти, Креми!Ще се върна пак... Моите адмирации!!!
  • Заедно, завинаги... дори и там!!!
    Как се коментира това?! Мога само да те поздравя, скъпа!
  • Боли... ;(
    Как ме разкъса само..стихът ти..!!!
  • ...погледна светлината за последно...
    Не да плачеш...
    Да ридаеш...
    Много силно!
    Раздялата...
  • Дори не се опита да пристъпи

    отново във прихлупената къща,

    защото там стените му нашепваха,

    че няма към кого да се завръща.

    Прекланям се пред таланта на такъв творец-прелестен стих.
    браво!
  • !!!
    Безмълвен поклон.
  • !!!

    "Сълзите бяха тихо разкаяние,

    браздящи по лицето му утихнало."

    Много силно!
  • Не само разбирам и зная.
    Преживяно е.
    ____________________
    Не мога да коментирам, но мога да благо-даря Незабравима.
  • Бела , Белисима!!!Защо си махнала оценяването?Такава шестица щях да ти сложа....!!!!!!!!!!!!!
  • наколко пъти четох...не зная какво да кажа...разплаках се...
    Креми...болка е този стих...много болка.
  • Благодаря за вниманието!


    Гери, ценя мението ти. Въпреки уважението ми към споменатата Поетеса, смятам този коментар за неуместен!
  • ...без думи...!
  • Кака, и вчера го четох, и днес - зверски стих!
    Мислех да помълча, амa още след първия прочит възкликнах:

    AVE


  • буца в гърлото.......
  • !!!!!
    Просто ще го прочета пак...
  • Стъпвам тихо...
    Прегръщам те, мацка!
  • Изтръгна душата ми!
  • Невероятно!
    Някой душИ са свързани във вечността!
    Прегръщам те, Креми!
  • Прекрасно написано. Каквото и да кажа ще бледнее пред написаното.. Имаш моите адмирации!!!!
  • Леле Кремоооо... онемях. Направо не е истина, ама как го написа толкова съвършен!?
  • Прекрасен стих!!! Истински ...
  • Страхтен стих! Докосна ме !
  • Невероятно хубав стих, Креми!
  • !!!
    Натъжи ме,много ме натъжи...и ми се плаче...
    Има толкова сила в думите ти!!!
    Благодаря ти за тази емоция!
Random works
: ??:??