Jan 30, 2008, 9:04 PM

Не бих...

  Poetry
675 0 6
Не бих те изоставил никога.
Не, за нищо на света!
Ти си полъхът на пролетта.
В теб е коренът на обичта.

Всеки ден е райски плод,
докоснат от страстта ти.
Ти си цветът на моя живот.
Щастлив съм с радостта ти.

Ще те пазя в сърцето си
като вълшебни думи добри.
Ще сънувам вечно ръцете ти,
а сутрин ще целувам твоите очи.

Не бих те забравил никога!
Та нали ще угасне деня.
Не бих си тръгнал от теб,
любовта ти е моята съдба.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Васил Георгиев All rights reserved.

Comments

Comments

  • "Всеки ден е райски плод,
    докоснат от страстта ти.
    Ти си цветът на моя живот"

    Хареса ми !
  • Влюбен! Бъди винаги такъв!
  • От толкова искрена обич - чак боли!
    Стихът излъчва сияние.
    Привет, Победителю!
  • и аз няма да го забравя! Страхотно е
  • "...Всеки ден е райски плод,
    докоснат от страстта ти..."

    Това е добре!

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....