Не бих могла да те забравя
Да те забравя ли?! Не бих могла!
Нима забравя се мигът вълшебен?!
Докосването с трепет...Нежността...
На някого, как силно си потребен?!
Да те забравя ли?! Как бих могла?!
Очите ти, как мога да забравя?!
И някой, който дал ти е крила –
от пепелта, душата ти изравя?!
Да те забравя ли?! Как бих могла?!
Забравят ли се устните ти жадни –
как ненаситно пиеха страстта
и капчиците пот във нощи хладни?!
Да те забравя ли?! Как бих могла?!
Да се забрави, може ли – сърцето,
което дало ти е топлина
и в труден миг, държало е ръцете?!
Да те забравя ли?! Не бих могла!
Светът, нали, без теб ще е безличен?!
Безмислено е да съм тук...Сега...
Щом теб...Щом теб не мога да обичам!
Пепи Петрова
© Pepi Petrova All rights reserved.
