Не бъди като мен
Пием разни реки. А да плувам не мога
и люлее ме жадно едно огледало.
Над косите ми мокри виновният облак
влачи бавно, простреляно, своето тяло.
Две различни реки на планети далечни.
Ти не си сляп и глух, зная, още долавяш
през черните дупки от хиляди километри
коя радост горчи, но пък си заслужава.
Тиха вълча луна ще следи за посоката.
Ще събуди в лозите много луди дивачки.
Ще събирам от гроздове сладките сокове
и ще пия, и плача, и дълго ще чакам.
Ти не ми забранявай да давам на виното
странно име от най-непозната планета.
Зная всяко пиянство докрай укоримо е
и от него е трудно да изплува поета.
Не бъди като мен, не разчитай на стихове
да обичат, болят, да крещят, да воюват.
Пий от друга река и лозите прегризвай!
Зная, ти си простен. Просто можеш да плуваш.
