Не чакам песента да стане златна
Избягала от цветните води,
не чакам песента да стане златна.
И мостът на въздишките мълчи.
Поемам въздух в твоите обятия.
В най-синята и пълна тишина
танцува непокорно светлината.
По скулите ми твоята ръка
на пръсти разкопчава самотата...
Изгубва се до корен в мисълта
и кара ме да искам премаляла
нощта от страхове да съблека,
по-гола от най-голото ми тяло.
Кажи ми, че останахме в Париж.
За тази нощ, за изповед, за после.
И никой режисьор не ни дължи
сюжетите му с роли да износим.
Очакване, по-сладко от сълза...
споделям с осъзнатия ти шепот.
Под миглите на синя топлина
ще пазя всеки удар на сърцето ти.
https://m.youtube.com/watch?v=rLx5HyUlP2M&feature=youtu.be
