Не чувах... (посветено на сестра ми)
Бях просто дете.
Обикновено... и все пак различно.
Малко, страхливо врабче,
което обаче не чурулика.
Усещах в себе си сърцето,
но не чувах как тупти.
Не чувах птицата в небето,
виждах само, че лети.
Не чувах шума на вълните,
не чувах как морето шепти.
Как разказва за тайните
на морското дъно и вълшебни страни.
Не чувах как нежно
трополят дъждовните капки.
Не чувах как тежко
и силно кучето лае.
Не чувах, не можех да чуя,
онзи, вълшебният глас
на моята мама, татко и кака,
дори за минута, за час.
Не чувах дори,
собствения си глас
Не знаех дали
е нежен, или може би груб.
В цветен филм участвах,
безмълвен и ням.
С очи "Обичам те" казвах,
с думи не знаех как.
Сега чувам, не с ушите си.
А с друго, мое ухо.
Чувам на живота звуците,
шумовете на новия ден.
И ето ме сега - щастлива,
съвършена - не, но по-добре отпреди.
Сякаш някой пусна звука на телевизора.
Днес сърцето ми благодари.
***
***Посветено на сестра ми! ***
© Сладурркатта All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Сестра ти е щастливка с теб!
Бъдете винаги заедно - рамо до рамо - и в болка, и в радост!
Ако можех, щях да ви прегърна!!! -
,,С очи "Обичам те" казвах,
с думи не знаех как.''
Нека продължава да го казва И с очите!
Те гововорят вместо сърцето и казват повече от устата!
Браво за съкровенното посвещение, сладуранке!
Да сте живи и винаги усмихнати и двечките!
-
Трогателно посвещение! Поздрав и от мен!
-
Искам да оточня, че сестра ми има кохлеарен имплант и не чуваше преди това. Иначе благодаря за коментарите!
-
Прекрасно! Щастливи сме, че имаме сестри!
-
Прекрасно посвещение!
-
Затрогващо! Чудесно е!
-
Нямам думи... Толкова е красиво, толкова инригуващо... Просто нямам думи.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
И каква огромна всечуваща и всевиждаща душа!
Благодаря, че те ИМА*!