Не чувах... (посветено на сестра ми)
Бях просто дете.
Обикновено... и все пак различно.
Малко, страхливо врабче,
което обаче не чурулика.
Усещах в себе си сърцето,
но не чувах как тупти.
Не чувах птицата в небето,
виждах само, че лети.
Не чувах шума на вълните,
не чувах как морето шепти.
Как разказва за тайните
на морското дъно и вълшебни страни.
Не чувах как нежно
трополят дъждовните капки.
Не чувах как тежко
и силно кучето лае.
Не чувах, не можех да чуя,
онзи, вълшебният глас
на моята мама, татко и кака,
дори за минута, за час.
Не чувах дори,
собствения си глас
Не знаех дали
е нежен, или може би груб.
В цветен филм участвах,
безмълвен и ням.
С очи "Обичам те" казвах,
с думи не знаех как.
Сега чувам, не с ушите си.
А с друго, мое ухо.
Чувам на живота звуците,
шумовете на новия ден.
И ето ме сега - щастлива,
съвършена - не, но по-добре отпреди.
Сякаш някой пусна звука на телевизора.
Днес сърцето ми благодари.
***
***Посветено на сестра ми! ***
© Сладурркатта All rights reserved.
