Не(до)сънувано
Снощи, неканени, в моята стая
нахълтаха няколко стари любови.
Флиртуваха с мен в несънувани спомени,
а после измисляха нови.
Разказваха своите тъжни истории.
Очите ми в сълзи обляха.
За тях бях запалена свещ на прозореца,
те за мен - топлата стряха.
Целувах замаяно сладките устни,
ръцете, гърдите, бедрата…
Обсипвах ги нежно с неказани думи,
а те обладаха душата ми
и с яркочервените въглени в нея
разпалиха в тъмното огън.
Наляха му вино от пусти надежди
моите стари любови.
Завихриха диво хоро, самодивско,
Венец от косите си сплетоха.
Накрая се хвърлиха заедно в огъня.
Явно ревнуваха Новата.
февруари 2006г. София
© Яким Дянков All rights reserved.
