Не е измислица
Виж, как залеза може да бъде различен,
нацелувал до розово хълма зелен.
На небето от топлите длани обичан,
отразен от очи на стопяващ се ден.
И Луната да плува свободна и млада,
насъбирала неписани думи за стих.
Вятърът ще ги пусне по два звездопада
над света, който спи, омагьосано тих.
И нощта нека бъде вълшебна орисница,
нарисувала приказка с'златна река.
Не!
Моят свят не е само измислица...
Аз го виждам красив...
И го пиша така.
© Деа All rights reserved.
