Колко искам още ти да си до мен,
колко много нощи ти не беше с мен.
Някъде другаде беше твоето сърце
и не можа моето да разбере.
И както винаги се получава,
детето само остава,
без играчка, без подслон,
само със един талон.
Но играта то загуби и разбра,
че не е лесно да обичаш,
и да имаш,
и да искаш,
и да взимаш.
© ВАЛЕНТИНА СПИРОВА All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
